Литва

Ако родителите се разведат, въпросът за упражняването на родителската отговорност в бъдеще се решава съгласно вида на развода. Ако бракът бъде прекратен по взаимно съгласие между съпрузите, те са задължени да представят пред съда споразумение. Ако бракът е прекратен въз основа на молбата, подадена от единия от съпрузите, при постановяване на развод съдът трябва да се произнесе по въпросите, свързани с местопребиваването и издръжката на децата, издръжката на единия от съпрузите и подялбата на общото имущество на съпрузите, освен в случаите, когато имуществото е било поделено съгласно взаимно споразумение между тях, заверено от нотариус (член 3.59 от Гражданския кодекс). Развод, който е по вина на двамата съпрузи, има същите последици като прекратяването на брака по взаимно съгласие между съпрузите (членове 3.51—3.54 от Гражданския кодекс).

Що се отнася до раздялата, единият от съпрузите може да подаде молба до съда за установяване на отделни условия на живот, ако той не желае повече да живее със своя(своята) съпруг(съпруга), като съдът трябва да определи съпруга(съпругата), с когото да живеят децата, и да разреши въпросите, свързани с издръжката на децата и участието на разделения баща (или майка) в образованието на децата.

Ако родителите стигнат до съд, съдията може да постанови решение по всички въпроси, свързани с техните деца, включително тяхното местопребиваване, правото на посещение/лични отношение на родителите, издръжката за децата и всички други въпроси, посочени в подадената до съда молба.

Решението родителските права да се упражняват само от единия родител може да бъде взето само в случаи, в които родителските права на другия родител са ограничени. Когато родителите (бащата или майката) не изпълняват задълженията си да отглеждат своите деца, злоупотребяват с родителските си права, отнасят се с децата си по жесток начин, оказват върху тях вредно влияние в резултат на неморално поведение или не се грижат за тях, съдът може да постанови решение за временно или неопределено ограничаване на техните родителски права (тези на бащата или на майката).

Латвия

При раздяла или развод, ако родителите се споразумеят по въпроса за родителската отговорност и доброволно изпълняват споразумението, не е необходимо да получават одобрение от който и да е орган или от съда.

Ако родителите стигнат до съд, те могат да поискат да упражняват съвместно или самостоятелно родителските права. Съвместното упражняване на родителските права от родителите се прекратява, когато по споразумение между родителите или със съдебно решение упражняването на тези права се предостави на единия родител. Ако родителските права върху децата се упражняват съвместно от двамата родители, и двамата родители могат да действат от името на детето при неговите лични и имуществени отношения. Родителите вземат съвместни решения по всички въпроси, свързани с развитието на детето.

Ако здравето или животът на детето са застрашени по вина на родителя (поради умишлено поведение или небрежност) или ако родителят злоупотребява с правата си или не полага грижи за детето и не упражнява надзор върху него, с което застрашава физическото, психическото или моралното развитие на детето, съдът може да лиши родителя от правото да упражнява родителските права. При лишаването на единия родител от родителски права съдът прехвърля упражняването на родителските права върху детето изцяло на другия родител.

Когато предоставят право на самостоятелно упражняване на родителските права, съдилищата вземат предвид обстоятелствата по делото, което означава с кого от родителите живее детето към момента на завеждане на делото и кой от родителите упражнява ежедневно родителските права върху детето. Детето има правото да поддържа лични отношения и пряк контакт с всеки от родителите си (правото на лични отношения).

Кипър

Понятието „родителска отговорност“ обхваща даването на име на дете, грижите за детето, управлението на неговото имущество и представляването му по всеки въпрос или правна сделка, които засягат него или неговото имущество. На практика то обхваща всички въпроси, свързани с детето (като физическо лице) и неговото имущество.

Родителската отговорност включва задълженията и правата на родителите, които упражняват съвместно тази отговорност. При упражняването на тази отговорност трябва да се вземат предвид интересите на детето (член 6 от Закон 216/1990).

При раздяла или развод, родителите могат да сключат споразумение относно родителската отговорност, което трябва да бъде утвърдено от съда със съдебно определение.

В случай, че родителите не могат да постигнат споразумение, въпросът за родителската отговорност се решава от съда, който може да я присъди на единия от двамата родители, на двамата родители съвместно или на трето лице (член 14 и член 15 от Закон 216/1990) след преценка на всички обстоятелства гарантиращи интереса на децата. Ако съдът присъди родителската отговорност само да единия родител, той може също така да постанови решение и за правото на другия родител на лични отношения с детето, като взема предвид интересите на детето (член 17 от Закон 216/1990).

Италия

Обичайната форма на упражняване на родителските права, която е в състояние да осигури съвместно родителство, е съвместното упражняване на тези права, при което и двамата родители упражняват родителската отговорност.

Решения, които са от най-голям интерес по отношение на децата, касаещи образованието, възпитанието, здравето и избора на обичайно местопребиваване на детето, се вземат чрез постигане на взаимно съгласие между родителите и във висшите интереси на детето, като се вземат предвид неговите способности, естествени влечения и стремежи; обратно, по отношение на всички рутинни административни въпроси родителите могат да упражняват родителската си отговорност самостоятелно (член 337б от Гражданския кодекс).

Споделеното упражняване на родителските права не означава задължително, че детето прекарва едно и също време с двамата родители. Обикновено в решението за раздяла или развод се определя с кой родител съжителства детето, т.е. родителят, с когото детето живее постоянно, а условията, при които родителят, с когото детето не съжителства, може да прекарва време с него, се определят след това. Също така е възможно времето, през което децата живеят с всеки един от родителите си, да бъде разделено поравно, ако родителите живеят близо един до друг и водят подобен начин на живот, при условие че такава договореност няма да има неблагоприятен ефект върху социалния или училищния живот на децата.

Ако обаче съвместното упражняване на родителските права не отговаря на висшите интереси на детето, съдията може да предостави упражняването на родителски права само на единия родител, като постанови обосновано решение (член 337в от Гражданския кодекс).

Най-често срещаните случаи, при които упражняването на родителските права се предоставя само на единия родител са: 1. ако някой от родителите представлява опасност за физическото и психическото благополучие на детето (родител насилник, родител със значително съдебно досие, родител, който е наркозависим или алкохолик), 2. ако родител не е способен да подпомага морално и материално детето или не е показал какъвто и да е интерес към него; 3. ако родител злепоставя другия родител пред детето; 4. ако враждебността между родителите е толкова голяма, че може да наруши равновесието и психофизичното развитие на детето.

Испания

Ако родителите се разведат или разделят, упражняването на родителските права може да бъде определено:
*по искане на двамата родители, в споразумение за уреждане на прекратяването на брака (convenio regulado), което трябва да бъде одобрено от съда;
*със съдебно решение, в рамките на състезателно производство.
Родителските права, като институт за закрила на ненавършилите пълнолетие деца, се упражняват и от двамата родители.

Възможните режими на грижи и упражняване на родителски права по отношение на ненавършили пълнолетие деца може да бъдат обобщени по следния начин:
*присъждане на упражняването на родителските права само на единия родител. Обикновено за родителя, който не упражнява родителските права, се определя режим на лични отношения;
*присъждане на упражняването на родителските права съвместно на двамата родители — ненавършилите пълнолетие деца живият в редуващи се периоди от време с единия или другия родител;
*по изключение, ако обстоятелствата го налагат и с оглед интересите на ненавършилото пълнолетие дете, може да бъде издадено съдебно решение за присъждане на грижите и упражняването на родителските права на друго лице, било то по предложение на самите родители, или направо по решение на съда.

В случаи, когато даден орган отговаря за грижите за ненавършили пълнолетие деца, посоченото положение се запазва и на никой от родителите не се присъжда упражняване на родителските права.

Конкретният режим на родителски права се решава за всеки отделен случай в съответствие с интересите на ненавършилото пълнолетие дете.

Ирладния

Когато родителите на дете се развеждат или „се разделят“, упражняването на родителските права и на личните отношения може да бъде уредено чрез споразумение между родителите. Когато не може да бъде постигнато споразумение, родителите могат да подадат молба до съда и съдията може да постанови решения относно упражняването на родителски права или личните отношения.

Родители, които са сключили споразумение по въпроса за родителската отговорност, са длъжни да представят споразумението пред съда и да получат съдебно определение, в което то е отразено, за да може споразумението да придобие правнообвързваща сила. Съдът трябва да бъде убеден, че правата на детето са защитени по подходящ начин от споразумението, и може да откаже да издаде определение, когато не е убеден, че единият или и двамата родители изпълняват задълженията си спрямо детето.

Съдията може да постанови решение по всички въпроси, свързани с благосъстоянието на детето, включително, но не само, въпроси, свързани с упражняването на родителските права, попечителството и личните отношения.

Съвместно упражняване на родителските права се предоставя на родителите, ако не съществува дълбока враждебност между страните, като то им дава възможност да вземат съвместно решения, свързани със същественото благосъстояние на детето и ежедневните грижи за него. Това не означава, че всеки родител има право да прекарва еднакви периоди от време с детето; това по-скоро гарантира, че и двамата родители имат съответните задължения по отношение на детето.

Естония

Ако родителите са разведени или са разделени, те трябва да решат как да уредят бъдещи въпроси, свързани с упражняването на родителските права. Те могат да се споразумеят да организират съвместно упражняване на правото на представителство, но всяка промяна в правото на упражняване на родителски права, включително прекратяването на съвместното упражняване на родителските права, може да се извърши единствено по съдебен ред.

Всеки родител има правото да поиска от съда в рамките на производство, образувано въз основа на подадена молба, упражняването на родителските права върху детето да му бъде прехвърлено частично или изцяло. Съдът може да се произнесе по спор за упражняване на родителските права.

Ако на родители е предоставено съвместно упражняване на родителските права, те упражняват тези права по отношение на своето дете и изпълняват свързаното с това задължение на своя отговорност и единодушно, като вземат предвид цялостното благополучие на детето. Родители, на които е предоставено съвместно упражняване на родителските права, имат също така право на съвместно представителство.

Ако родители, които упражняват съвместно родителските права, не успеят да постигнат съгласие по важен за детето въпрос, съдът може по искане от страна на родител да предостави правомощията за вземане на решение по този въпрос на единия родител. В случай на прехвърляне на правомощията за вземане на решения съдът може да ограничи тяхното упражняване или да наложи допълнителни задължения на родителя, упражняващ правомощията.

Когато разглеждат някой въпрос, касаещ дете, съдилищата се ръководят преди всичко от висшите интереси на детето, като вземат предвид всички обстоятелства и законния интерес на съответните лица.

Гърция

В случай на развод или раздяла и ако двамата родители са живи, въпросът за родителската отговорност се решава от съда. Родителската отговорност може да бъде присъдена на единия родител или — ако и двамата са съгласни и заедно определят местожителството на детето — съвместно на двамата родители. Съдът може да реши друго и по-специално може да раздели упражняването на родителската отговорност между родителите или да я предостави на трето лице.

Когато съдът трябва да определя упражняването на родителската отговорност, както в случаи на развод или раздяла, той взема предвид всички споразумения между родителите, но съответните споразумения не са задължителни за съда.

Ако родителите не могат да постигнат съгласие по въпроса за родителската отговорност и да бъде взето решение в най-добър интерес на детето, тогава въпросът се решава от съда.

Германия

Терминът „родителска отговорност“ обхваща съвкупността от права и задължения, които родителите имат по отношение на детето. Важна част от родителската отговорност са родителските права; родителската отговорност включва също и личните отношения с детето и задължението да му се осигурява издръжка.

Ако родителите упражняват съвместно родителските права и се разделят, те ще продължат да ги упражняват съвместно по отношение на детето, независимо от това дали имат сключен брак или не. По искане на единия родител обаче семейното отделение на районния съд може да предостави упражняването на родителските права само на единия родител. Такова искане ще бъде удовлетворено, ако другият родител е съгласен, освен когато детето е на 14 години или по-голямо и възразява, или ако се смята, че отнемането на съвместното упражняване на родителските права и предоставянето им само на единия родител е във висш интерес на детето.

Ако благополучието на детето е застрашено, съдът също така може по всяко време служебно да постанови всички необходими мерки за предотвратяване на такава заплаха.

Белгия

Родителите могат да постигнат съгласие относно условията за упражняване на родителските права, при условие че това е в интерес на детето.

В противен случай трябва да бъде сезиран семейният съд, който може да реши да възложи упражняването на родителските права само на единия родител.

При развод или раздяла трябва да се вземе решение по всички въпроси, свързани с условията на живот на детето, мястото, където детето да бъде вписано в регистъра на населението, както и условията за приноса на родителите към издръжката, образованието и обучението на детето.

Ако родителите не са постигнали споразумение или са постигнали такова само частично или ако споразумението противоречи на интересите на детето, семейният съд постановява решение относно упражняването на родителските права, като взема предвид желанията, изразени от родителите и от детето, ако то е достатъчно голямо, както и ситуацията и обстоятелствата по делото.

Австрия

Ако родителите се разведат или разделят и желаят да продължават да упражняват съвместно родителските права, както и преди, те трябва да представят споразумение в съда в рамките на разумен срок, в което се посочва родителят, с когото основно ще живее детето. Съдът трябва да одобри това споразумение, ако то е във висш интерес на детето. Родителите обаче нямат право на споделено упражняване на родителските права по начин, който би означавал например единият родител да отговаря само за полагането на грижите и отглеждането на детето, а другият да се занимава само с управлението на имуществото му и с неговото представителство; родителят, с когото живее основно детето, винаги трябва да упражнява изцяло родителските права.

Ако горепосоченото споразумение не бъде представено в разумен срок след прекратяването на брака или ако не е във висш интерес на детето, съдът трябва да реши кой родител ще упражнява самостоятелно родителските права върху детето в бъдеще.

Горепосочената информация за упражняването на родителските права след прекратяването на брака на родителите важи и в случаи, в които се разделят партньори на семейни начала. Следователно съдът може да присъди съвместно упражняване на родителските права на родителите на дете, родено извън брака, ако съвместното домакинство е прекратено или дори ако то никога не е съществувало, при условие че има сключено споразумение относно местопребиваването, което е във висш интерес на детето.

Финландия

Ако родителите на детето имат сключен брак при раждането му, и двамата имат родителска отговорност. Ако родителите нямат сключен брак при раждането на детето, родителска отговорност има майката.

Ако родителите се разведат или се разделят, упражняването на родителските права и правото на лични отношения с детето винаги трябва да се урежда при отчитане на висшите интереси на детето, така че тези права в бъдеще да могат да се упражняват по най-добрия възможен начин. Родителите могат да сключат споразумение за родителската отговорност.

Ако родителите не могат да постигнат споразумение, спорът трябва да се отнесе до съда.

Правомощията на съда да взема решения включват упражняването на родителските права по отношение децата, условията на живот и правото на лични отношения с децата. В случай че титулярят на правата е само един, той взема всички решения, свързани с грижите за детето. Съдебното решение обаче може да включва условия, свързани с правата и задълженията на единствения титуляр, включително правото на промяна на местопребиваването на детето.

При съвместно упражняване на родителските права отговорността по всички свързани с детето въпроси се споделя между титулярите. Ако титулярите са разделени, ежедневните решения, свързани с детето, зависят от родителя, с когото детето живее. За важни решения обаче е необходимо съгласието и на двамата титуляри.

Словения

Когато родителите не живеят заедно и не упражняват съвместно родителски права по отношение на детето, те заедно, по взаимно съгласие и с оглед на интереса на детето, вземат решения по въпросите от голямо значение за развитието на детето. Ако не могат сами да постигнат споразумение по този въпрос, могат да получат помощ от център за социални услуги. Ако желаят, те могат също така да ползват услугите на медиатор. Родителят, който упражнява родителски права върху детето е този, който взема решения по въпроси, свързани с ежедневния живот на детето и постоянното му местопребиваване, при условие че това не оказва неблагоприятно въздействие върху въпросите, които са от голямо значение за развитието на детето. Когато родителите не могат да постигнат споразумение по въпроси, които са от голямо значение за развитието на детето, по тях се произнася съдът (член 151 от Семейния кодекс).

Румъния

Родителите могат да постигнат съгласие относно упражняването на родителската отговорност или за мерките, които да бъдат предприети за закрила на детето, със съгласието на Съда по настойничеството, ако това е в най-добрия интерес на детето (член 506 от Гражданския кодекс).

Съдът може да предприема временни мерки чрез заповед на председателя в хода на целия бракоразводен процес (специално производство с по-кратки срокове за уреждане) относно определянето на дома на ненавършилите пълнолетие деца, относно задължението за издръжка, относно събирането на държавната издръжка за деца и относно ползването на семейното жилище (член 919 от Гражданския процесуален кодекс).

Ако съдът реши, че родителската отговорност трябва да се упражнява само от единия от родителите, въпросният родител решава самостоятелно всички въпроси, свързани с детето. Другият родител запазва правото да следи възпитанието и образованието на детето.

Ако съда реши родителите да имат съвместно попечителство те упражняват родителската отговорност съвместно и поравно.

Родителската отговорност не се упражнява поравно от (разделени) родители: в случай на прекратяване на брака с развод, ако съдът прецени, че е в интерес на детето родителската отговорност да се упражнява само от единия родител (член 398 от Гражданския кодекс).

Португалия

Родителите могат да сключат споразумение относно родителската отговорност, което трябва да бъде одобрено от съда или от длъжностното лице по гражданското състояние.

Страните могат да използват алтернативни средства за разрешаване на спора, както преди да поискат намесата на съда, така и в хода на съдебното дело.

В Португалия медиацията е доброволна, като тя може да бъде частна и публична.След като постигнат споразумение, за да бъде то обвързващо и изпълнимо, страните трябва да подадат заявление за одобрение на споразумението пред съда или длъжностното лице по гражданското състояние, според случая.

За делата, свързани със семейни въпроси, които попадат в компетентността на длъжностното лице по гражданското състояние, се изисква предварително съгласие на страните. В противен случай те попадат в компетентността на съдилищата (член 12 от Декрет-закон № 272/2001 от 13 октомври 2001 г. — Производства от компетентността на главната прокуратура и службите по гражданско състояние).

Ако страните отнесат въпроса до съда, се образува гражданско производство за уреждане на упражняването на родителската отговорност, което започва с насрочване от съдията на среща с родителите (член 35 от правната рамка за гражданското производство за настойничество/попечителство).

Ако родителите не могат да постигнат съгласие на срещата, съдията ще спре производството за максимален период от два до три месеца, в зависимост от случая, и ще насочи родителите към медиация (ако са съгласни да използват този метод) или към техническо изслушване от специалист (което може да бъде наложено на родителите като задължително) (член 38 от правната рамка за гражданското производство за настойничество/попечителство).

Дори ако упражняването на родителските права по отношение на малолетното или непълнолетното лице бъде възложено само на единия родител, родителска отговорност по въпроси от особено значение за живота на детето носят и двамата родители, освен ако с решението не се определя, тази отговорност се носи само от единия от тях (член 1906 от Гражданския кодекс).

Съдът може да реши съвместно попечителство след преценка във всеки конкретен случай.

Полша

При постановяване на решение за развод, законна раздяла или унищожаване на брак полският съд е задължен да реши въпроса за родителската отговорност по отношение на дете, освен в случаите, в които не разполага с компетентност относно родителската отговорност по конкретно дело. При решаването на въпроса за родителската отговорност полският съд може да вземе предвид писмено споразумение между съпрузите относно начина, по който трябва да се упражнява родителската отговорност, при условие че това е във висшия интерес на детето.

Ако родителите не постигнат съгласие, съдът може, като има предвид правото на детето да бъде отгледано и от двамата родители: да постанови решение за съвместно упражняване на родителската отговорност след преценка във всеки конкретен случай; да предостави родителската отговорност на единия от родителите и да ограничи родителската отговорност на другия родител до конкретни задължения и права по отношение на детето.

Когато това е обосновано от висшия интерес на детето, съдът по настойничеството може да измени решението относно родителската отговорност и начина, по който се упражнява тя, със съдебно решение, с което се постановява развод и законна раздяла. Ако съдът е поверил упражняването на родителската отговорност само на единия от родителите, този родител е свободен да решава всички въпроси, свързани с детето, без да е длъжен да се консултира с другия родител или да получи съгласието му. След преценка във всеки конкретен случай, съда може да предостави на родителите за съвместно упражняване на родителските права.

Нидерландия

След развод и двамата родители запазват родителските права върху децата си. Двамата продължават да носят отговорност за оглеждането и за полагането на грижи за децата. Въпреки това съществуват изключения от това правило. Възможно е в определени случаи съдът да присъди след подадена молба упражняването на родителските права на единия родител.

Ако родителите сключат споразумение те могат да уредят родителската отговорност в план за родителство, който се разглежда от съда. Съдът постановява развода.

Ако родителите стигнат до съд, решението на съда обхваща всички елементи на плана за родителство, включително упражняването на родителски права, разпределението на задачите по отношение на полагането на грижи за и оглеждането на детето и основното местопребиваване на детето.

Ако съда реши единия родител да има еднолично попечителство, то този родител, който упражнява родителските права върху детето, е длъжен да информира родителя, който не упражнява такива права, за важни въпроси, касаещи личността [HM-B1] и имуществото на детето, и да се консултира с последния относно решения, засягащи детето. В крайна сметка обаче решението се взема от родителя, който упражнява родителските права.

По преценка на Съда във всеки конкретен случай, съдът може да реши родителите да имат съвместно попечителство това означава, че и двамата родители имат права и задължения като родител, упражняващ родителски права, освен ако в плана за родителство те са се споразумели за различно разпределение на задачите по отношение на грижите за и отглеждането на детето.

Малта

В случай на развод или раздяла въпросът се решава със съдебно решение или се урежда чрез медиация. Той може да бъде решен и чрез правно обвързващ и подлежащ на изпълнение документ между страните, подписан в присъствието на нотариус.

Ако такова споразумение е сключено извън съдебното производство за раздяла, за да стане правно обвързващо, то трябва да бъде одобрено от съда и да бъде вписано в Публичния регистър. От друга страна, ако споразумение относно родителската отговорност е постигнато в хода на производство за раздяла или бракоразводно дело, то се представя пред съда, разглеждащ делото, и се постановява съдебно решение, с което споразумението се одобрява или не.

Ако родителите стигнат до съд, съдията може да се произнася по всички важни решения, които са от значение за благосъстоянието на детето, например местопребиваването на детето, кой от родителите ще упражнява родителските права, правата на посещение и лични отношения и задължението за изплащане на издръжка за детето.

Съдът рядко предоставя грижата и упражняването на родителските права изцяло на единия родител, но това зависи от всеки отделен случай.

Ако съдът реши родителите да имат съвместно попечителство, това означава, че и двамата родители обсъждат и вземат съвместно решенията, свързани с детето. Това не включва ежедневните дейности, а само важните решения, включващи въпроси, свързани с местопребиваването, образованието и здравето. Член 136, параграф 3 от Гражданския кодекс се позовава на актове за извънредно управление, съгласно които такива действия изискват съгласието и двамата родители.

Люксембург

Родителските права не са абсолютно и дискреционно право на родителите: те трябва да се упражняват във висшите интереси на детето.

Всяко споразумение между родителите по въпроса за родителските права е правно обвързващо само ако е одобрено от компетентния съд.

По принцип раздялата или разводът на родителите не променят условията за упражняване на родителските права, които продължават да се упражняват съвместно от двамата родители. Родителите трябва да продължат да вземат заедно всички важни решения, свързани с живота на детето (издръжка, възпитание, образование и т.н.).

Съдът поверява упражняването на родителските права само на един от двамата родители единствено когато това е във висшите интереси на детето. В този случай родителят, определен да поеме упражняването на родителските права, взема сам решенията, касаещи детето. Въпреки това другият родител си запазва правото да бъде информиран и да следи за издръжката и възпитанието на детето. Освен при изключения по много основателни причини, той има също така право на лични отношения с детето и право детето да пребивава при него. Следователно, в случай че родителите се разделят, всеки от тях трябва да поддържа лични отношения с детето и да зачита отношенията му с другия родител.

В случай че родителите се разделят, съвместното упражняване на родителските права предполага разбирателство и консенсус на широка основа с цел осигуряване на непрекъснато и градивно сътрудничество при вземането на решения, свързани с упражняването на родителските права, както и с издръжката и възпитанието на детето. В решенията си съдията по семейни дела винаги се ръководи от висшите интереси на детето.

Хърватия

В случай че бракът/партньорството на родителите е необратимо разстроен(о), полагането на родителски грижи се урежда с решение, издадено от съда, което може да се основава на споразумение, постигнато от родителите под формата на план за споделено полагане на родителски грижи (членове 104, 106, 107 и 461—467 от Закона за семейството).

Преди да бъде подадена молба за развод или да бъде образувано друго съдебно производство, свързано с полагането на родителски грижи, единият или и двамата родители трябва да подадат молба за задължителни консултации до териториалното поделение на Хърватския институт по социални дейности с териториална компетентност за мястото на постоянния или временния домашен адрес на детето или по местоположението на последния общ домашен адрес на съпрузите или на партньорите на семейни начала, независимо дали е постоянен или временен (членове 321—323 от Закона за семейството).

За да се счита за изпълнително основание, споразумението, сключено от родителите, или планът за споделено полагане на родителски грижи трябва да бъде одобрен с решение на съда (членове 106, 107, 420 и 461—467 от Закона за семейството).

Ако родителите не постигнат съгласие относно плана за споделено полагане на родителски грижи, Хърватският институт по социални дейности ще ги насочи към процедура по семейна медиация, която се провежда от Семейния център (Obiteljski centar), но може да се провежда и от медиатори по семейни спорове извън системата за социално подпомагане (членове 331 и 334 от Закона за семейството).

Семейна медиация не се провежда, когато са налице твърдения за домашно насилие.

Съдът може да се произнесе по всеки аспект от полагането на родителски грижи, който е предмет на спор, т.е. при кой от родителите ще живее детето, поддържането на лични отношения с другия родител и размера на издръжката като задължение на родителя, при когото детето не живее, както и по всички други относими въпроси, свързани с личните и имуществените права на детето, решени от съда (членове 408 и 433 от Закона за семейството).

Съдът може да издаде решение, в което да присъди на единия от родителите да полага сам родителските грижи изцяло, частично или до степента, необходима за вземане на решение по конкретен важен въпрос, касаещ детето, което от своя страна ограничава другия родител да упражнява родителските грижи изцяло или в определени аспекти на родителските грижи (член 105 от Закона за семейството).

Родителят, чието право да упражнява родителските грижи е ограничено, има право да поддържа лични отношения с детето, освен ако това не е забранено с решение на съда, да взема ежедневни решения, свързани с детето, докато то е под негова грижа, и да получава информация за важни обстоятелства, свързани с личните права на детето (член 112 във връзка с членове 110 и 111 от Закона за семейството).

Родителите винаги имат съвместно попечителство, освен в случаите, когато съдът издаде решение, както бе посочено по-горе.

Чехия

В случай на развод между родителите в споразумението между тях относно начина на упражняване на родителската отговорност трябва да бъде уредено как всеки от родителите ще се грижи за детето след развода. Във въпросното споразумение родителите могат да уредят също така режима на лични отношения между тях и детето. Споразумения от този характер трябва да бъдат одобрени от съда. Съдът одобрява споразумението между родителите, освен ако е ясно, че уговореният начин на упражняване на родителската отговорност не отговаря на интересите на детето. Същото се отнася до споразумението между родителите на детето, когато те не живеят заедно.

Ако родителите не могат да постигнат споразумение по въпроса за родителската отговорност след раздяла или развод, с оглед на защитата на интересите на детето, съдът — в рамките на производство относно грижите за малолетно или непълнолетно дете — насочва родителите към постигането на помирително решение. Съдът може да задължи родителите да участват в извънсъдебни срещи за помирение или в медиация, или в семейна терапия за период от най-много три месеца или да наложи задължителното им участие в срещи със специалист по детска психология.

Наред с това може да се използват услугите на центрове за брачни и семейни консултации, където квалифицирани психолози и социални работници оказват помощ.

Освен това органът за социална и правна закрила на деца може да убеди или да образова даден родител, който не зачита правата на детето или на другия родител (например да се полагат грижи, да има редовни лични отношения), относно аспекти на законодателството или последиците от неговото поведение. Органът за социална и правна закрила на деца може също така да наложи на родителите задължение да използват специалист консултант, ако те не могат да решат проблемите, свързани с отглеждането на детето, без специализирана помощ, по-специално при спорове за изменение на правата за отглеждането на детето или режима на лични отношения с него.

Най-често съдът се произнася на чии грижи да бъде поверено детето и евентуално относно определянето на режима на лични отношения с детето и относно издръжката.

Когато съдът решава на кого да възложи грижите за детето, той взема решение, което отговаря на интересите на детето.

Съдът може да откаже да разпореди споделено или съвместно упражняване на родителски права, ако родителите не са в състояние да общуват и да си сътрудничат.

Франция

Раздялата на родителите не засяга правилата за прехвърляне на правото на упражняване на родителски права. И двамата трябва да продължат да се грижат за децата и да вземат съвместни решения в интерес на децата.

Ако те не са в състояние да се споразумеят, съдията по семейни дела ще вземе решение относно условията за упражняване на родителските права в рамките на производството за развод или производството за упражняване на родителските права.

Родителите могат да се споразумеят за всякакви действия, които да бъдат предприети в интерес на детето им, и да изготвят споразумение за родителската отговорност самостоятелно или с помощта на медиатор и/или на своите адвокати.

След това те могат да поискат от съдията по семейни дела да одобри споразумението, определящо условията за упражняване на родителските права и установяващо размера на приноса към издръжката и възпитанието на детето, така че то да стане изпълняемо.

Съдията не може да изменя споразумението и ще го одобри, освен ако не установи, че то не защитава по подходящ начин интересите на детето или че родителите не са дали съгласието си свободно.

При развод по взаимно съгласие двамата родители и техните адвокати могат също така да определят условията за упражняване на родителските права в своето споразумение за развод. Споразумението се подписва от двамата съпрузи и техните адвокати след изтичане на срока за отказ от най-малко 15 дни, а неговият оригинал се депозира пред нотариус, с което то става изпълняемо.

По този начин, освен в случай на развод по взаимно съгласие с акт, съставен от адвокат, чийто оригинал е депозиран пред нотариус, е необходимо решение на съдия, за да се изготви споразумение между родителите относно условията за упражняване на родителските права.

Ако родителите не са в състояние да се споразумеят и не желаят да се обърнат към съда, те могат по собствена инициатива да се включат в семейна медиация.

Ако родителите стигнат до съд, т.е. не могат да постигнат споразумение, съдиите по семейни дела са компетентни да се произнасят относно упражняването на родителските права.

Те могат да предоставят самостоятелно упражняване на един от родителите или да решат, че двамата родители следва да упражняват тези права съвместно.

Ако това е в интерес на детето, съдията може да предостави упражняването на родителските права на един от двамата родители. Такова решение може да бъде взето, ако някой от родителите не е способен да изпълнява задълженията си, незаинтересован е, не е възможна връзка с него или постоянно възпрепятства вземането на решения, когато е в интерес на детето те да бъдат взети незабавно.

В случаите на домашно насилие съдиите по семейни дела могат също да бъдат призовани спешно да издадат заповед за защита съгласно член 515-9 и следващите от Гражданския кодекс (Code civil). В този случай те трябва да постановят решение в рамките на шест дни от определянето на датата на изслушването (Закон от 28 декември 2019 г.). Тази обезпечителна мярка има за цел да защити съпрузите/съпругите или бившите съпрузи/съпруги, които са жертва на физическо или психическо насилие, като позволява забрана на всякакви контакти между тях и, при необходимост, между съпруга/съпругата или бившия съпруг/съпруга насилник и децата. В заповедта за защита съдиите също определят мерките относно упражняването на родителските права над детето. По-специално те могат да решат да предоставят на родителя, претърпял насилие, отговорността самостоятелно да упражнява родителските права, да лишат родителя насилник от правото на лични отношения с детето и правото да го взима при себе си и да разрешат ограничено право на лични отношения с детето на място за срещи.

Швеция

Ако родителите се разведат, съвместното упражняване на родителските права се запазва, без да е необходимо съдът да взема решение за това при развода.

Ако някой от родителите желае упражняването на родителските права да бъде променено, въпросът може да бъде уреден в съда. Родителите на детето трябва да са участвали в информационна среща с комисията за социално подпомагане.Ако родителите постигнат съгласие относно промяната, те могат да уредят въпроса в споразумение без участието на съда. Това споразумение трябва да бъде одобрено от комисията за социално подпомагане, за да бъде валидно. Същото се отнася и за въпросите относно това с кого от родителите следва да живее детето и по какъв начин следва да бъдат организирани контактите с другия родител.

Ако родителите стигнат до съд, съдът може да взема решения относно упражняването на родителските права (самостоятелно или съвместно упражняване), местопребиваването на детето (с кого от родителите следва да живее детето или дали детето следва да редува пребиваването си между двамата родители) и правото на лични отношения (правото на детето на лични отношения с родителя, с когото не живее). Родителите, които сами упражняват родителските права по отношение на детето, имат право сами да вземат решения относно лични въпроси във връзка с детето. Лицето, което упражнява родителските права, не трябва да се консултира с другия родител или да иска съгласието му по такива въпроси.

Съвместното упражняване на родителските права означава, че родителите трябва заедно да вземат решенията по личните въпроси на детето. Отправната точка е, че родителите трябва да имат съгласие по всички въпроси, свързани детето.

Унгария

Разделени родители могат да се споразумеят относно разделянето на правата и задълженията във връзка с родителската отговорност, но те трябва да осигурят на детето си спокоен начин на живот (не е възможно например редуващо се настаняване на детето, ако родителите живеят на голямо разстояние един от друг и това би обременило твърде много детето).

Споразумението между родителите се одобрява от съда.

Ако родителите не са в състояние да постигнат споразумение по въпросите за правата и задълженията във връзка с упражняването на родителските права, съдът се произнася кой родител ще упражнява тези права. При вземането на такова решение съдът преценява къде се осигуря в по-голяма степен физическото, психическото и моралното развитие на детето.

В случай на спор съдът постановява кой родител да получи родителските права, като изслушва и двамата родители и, в обосновани случаи, детето. Съдът може да реши да предостави упражняването на родителските права изцяло на единия родител или да възложи на единия родител да упражнява определени права и задължения във връзка с родителските права, а на другия да възложи да упражнява други такива права и задължения. Съдът може да даде право на родителя, който не живее с детето си, да изпълнява определени задачи, свързани с грижата и отглеждането на детето, или в изключителни случаи да управлява напълно или частично имуществото на детето и да действа като законен представител по въпроси, свързани с неговото имуществото.

Ако е в интерес на детето, съдът може да ограничи или да отнеме правото за вземане на решения по основни въпроси , засягащи бъдещето на детето. Съдът обаче не може да разпореди съвместно упражняване на родителските права, тъй като това може да бъде уредено само чрез споразумение между родителите, което може да бъде одобрено от съда.